Имах навика да си пиша в един тефтер след като се събудя, какво съм сънувал. Не за друго ами защото сънищата ми доста бързо избледняват. Често те ми носят някакво чувство, което след като прочета какво съм писал в дневника, се връща, но сега след като го четох, не се получава, какво и почти нищо от това което съм писал не си спомням.

Запис 1:

Влизам в офиса, там освен хората които не разпознавам, виждам Гергана и започва няква закачка с нея, която прераства в бой с възглавници. Началниците идват, аз започван да се правя на незнам, сериозен. Единия от тях си сваля “маската” и ми се изплазва.

(Тук си спомням малко, като съм имал предвид, че си сваля маската, все едно си сменя ролята която играе и лицето с което я играе.)

Запис 2:

Търся някого, мисля че жена. Вървя по плажа на залива, сънувал съм го и преди – много пъти. Сякаш знам къде е тя, но обърквам пътя. Вместо да ида в гората излизам на плитчините, някъде към края съм. Тръгвам по стари релси през гората нагоре, като по стъпала. Виждам стара сграда в гората, но не мога да стигна до нея. Питам някой нещо за “статистика на инциденти”

(тука нищо не помня, вече)

Запис 4:

Много ясен и реален сън в който живея друг живот, но със същите хора, може би и баща ми беше жив, майка ми по-млада, аз не толкова висок, но в съня си знаех, че сънувам, погледнах се в огледалото, лицето си беше моето, но очаквах да видя момиче. Този път по-бавно избледнява съня

(независимо, че съм писал в дневника, че избледнява по-бавно, нямам никакъв спомен вече за него)

последния запис има и дата: 13.9.2018

На жълма до морето съм в кола, не откъм морето. Пътя е препречен от джип с голям теглич, като бариера. Слиза водача и го прибира (надига) теглича за да мина, бях възмутен защо е спрял така, но спокойно без нерви си изчаках. Отидох на хъма, след това дойде изморен човек с крила на средна възраст. Попита ме ще оставам ли или ще продължавам / ставам “кондуктор”. Мозъка ми измисли/асоцийра това с тази дума която е неточна. В този момент знаех как функционират нещата и е по-трудно и тежко да останеш, погледнах назад, видях си и сърцевината, душата, живота, който не беше приключил и казах: “не съм мъртъв, не ме е убило още”. Мъжът нищо не каза

(отново нищо не помня за този сън, но той е явно огледало на вярванията ми в този момент от живота ми)