Шофирането в лошо време през нощта ми действа доста успокояващо.
В такива моменти ме спохождат някои филосовски мисли.
Позачудих се, защо никога не се оплаквам и недоволствам от живота. (все ще се намери за какво)
И разбрах отговора.
Представете си едно, съзнание, един разум, който може да види всичко отвъд времето и пространството но не може да е част от него. Вечен, наблюдава как се раждат вселени, планети, хора и какви ли не същества, как обичат, мразят умират, радват, тъгуват ……. представихте ли си го? Как може само да наблюдава и не може да изпита нищо от това.
Възможно е ние да сме били такова създание и това, че сега живеем, изпитваме болка, тъга, радост, любов е това за което сме мечтали.
Ето затова не се оплаквам 